В североизточната част на страната се намира едно от шуменските села Мадара, което отстои от областния град на 17 км дистанция. Със същото име съществува и резерват с историко – археологическо значение, а селото се намира в неговото подножие. Две надгробни тракийски могили на платото дават първите сведения за живот по тези места в епохата на късната античност, но тяхното разкритие се осъществява в годините на 20-ти век. През 30-те години на столетието Попов и Миков правят теренни проучвания и така от намерения погребален инвентар се правят съответните заключения. От времето на античността заселилите се по тези места хора установяват чисто търговски отношения с крайбрежията на Мала Азия и Черно море, като то се намира сравнително близко. А подножието на скалите и Римската вила са пряко свързани с дневния бит на тракийските племена. Те разкриват едно голямо поселение от племена, осъществило се след четвърти век преди Христа и категорично доказано от наличието на светилища.
Край село Мадара има още една ценна историческа находка – руини на църква пак от периода на късната античност. По време на Първото българско царство храмът е допълнително разширен и използван, а основната му функция тогава е на светилище. Матерн е името на крепост, датирана още от управлението на последния български владетел Иван Шишман. Всъщност това е по-старото звучене на името на селото, а през 1388-ма година турските набези успяват окончателно да превземат крепостта. Целият комплекс е опожарен от врага, а свещениците и хората тук са прогонени далече. Това се прави с цел утвърждаване на мюсюлманската религия като единствената възможна за изповядване и едновременно с това да се разрушат християнските ценности сред населението. Впоследствие селото продължава да страда и в годините на 15-тото и шестнадесетото столетие, защото получава статут на сателитно турско селище. Така е отбелязано в картите на турските военни и в описанията на видни хора от епохата на Възраждането. По потока на Голямата пещера в годините на 19-ти век са разположени няколко на брой воденици. Те до една са свързани с легенди за истории с кървав характер и заровено голямо имане. Потокът изтича от Голямата пещера.
След Освобождението от село Кюлевча идват заселници, които дават началото на днешното населено място Мадара. Следващите хора по тези места са от Трекляно, а 40-те години на двадесети век са неизменно свързани с миграционни процеси на бежанци от Пиринска Македония. По-късно – през 1952-ра, директно идват да живеят тук и преселници от софийска област. Несъмнено двете най-важни за селото забележителности са едноименният резерват и Мадарският конник, които са известни в цялата страна. Резерватът е избран за един от стоте национални туристически обекта, включени към БТС. Стандартното му лятно работно време е от осем сутринта до седем вечерта. През зимата също отваря вратите си за посетители, но от осем до четири. Ако по една или друга причина е затворен, печатът се намира в хижа с името Мадарски конник. Общонародният събор тук се организира и провежда на шести май, когато отбелязваме Гергьовден. Традицията е възобновена през 1996-та година и не прекъсва до днес.
